Цветовете при чау чау

Легенди и истини

Признатите по стандарт цветове при чау-чау са пет. Не съществуват официални окраски с названия като „шампанско“, „сребро“, „люляк“, „бито масло“, „лавандула“, „шоколад“, „синя сметана“ и „бяло“… Те са само хитроумни измишльотини на собствениците.

Следва да се отбележи също така, че освен рижото, другите четири цвята също НЕ СА рядко срещани или по-ценни от развъдна гледна точка и не бива да се оценяват по-високо.

РИЖО: Червеникавата окраска варира от тъмен, плътен махагонов цвят до златисто-рижо с леко осветляване на опашката, гащите и гривата. Рижите кученца се раждат „мишо“ сиви, често имат и черна маска. Тя с времето избелява и изчезва.

Пухкавата бебешка козина започва да расте на около тримесечна възраст и често не е с цвета на възрастното куче. За да се досетите какъв ще е той, проверете „възрастната“ козина, която първо пробива по муцуната и лапите. Носната гъба е черна, без розови петънца. Очите при всички окраски на чау-чау са колкото се може по-тъмни.

КАНЕЛЕНО: Варира от светло-кафяво и пясъчно до почти рижо. Много светлите рижи кученца понякога погрешно биват определени с такава окраска. Също като при сините, канелените кучета имат смес от тъмни и светли косми по муцуната (маска).

Цветът на козината е забележимо „зонарен“ и понякога дори с розоват оттенък. Като малки канелените кучета са сивкави и дори ги бъркат със сиви! Тази сива отсянка обикновено изчезва за няколко седмици. Канелените кучета също имат черна носна гъба.

ЧЕРНО: Черното е… черно, макар че някои черни чау-чау имат сребристи отсенки по опашката или гащите. Черните чау понякога добиват „ръждив“ кафеникав оттенък, ако живеят на открито или престоят продължително на слънце. „Шоколадените“ чау в действителност са „ръждиви“ кучета, които са родени черни.

СИНЬО: това е стоманено-сив цвят, понякога със сребристи отсенки, като при черните кучета. Сините с лошо качество понякога имат кафеви отсенки; тази окраска също „ръждясва“ на слънце.

Муцуната и лапите имат смес от тъмни и светли косми. Носната гъба на сините кучета често е сива или с цвят на асфалт. Това е единствената окраска при чау-чау, където не е задължителна черна носна гъба, но тя не бива да бъде и кафява.

КРЕМАВО: Кремавото варира от цвета на слонова кост до бледо пясъчно. Кремавите кучета са си с този цвят от самото раждане и понякога ушите и лапите им са малко по-жълтеникави.

Светлочервените кученца често „минават“ за кремави, ако ги отглежда неопитен развъдчик. Кремавото се среща рядко по кучешките изложби – заради оцветяването на носната гъба, черна при малките кученца, но ставаща кафява с възрастта, а кафявото е дисквалифициращ порок.

Следва да се отбележи, че „чисто белите“ кучета в действителност са много светло кремави – идеален бял цвят не съществува и появата му би била албинизъм. Дори при „идеално бяло“ чау-чау кремавият оттенък може да бъде забелязан по ръбовете на ушите или в основата им.

Темпераментът, поведението  и здравето не зависят от окраската. Неопитните развъдчици или измамниците обаче се опитват да твърдят, че определени цветове са по-ценни от други и понякога използват за развъдна дейност животни с ниско качество или здравословни проблеми, за да създават цветове, които според тях печелят пари!

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още